Patagonia 3

Всеки път, когато си тръгваш разочарован от себе си и още повече от времето казваш „Сбогом Патагония!” или „Има толкова места за катерене, където не съм бил!”.

После минава време и забравяш ужасния вятър, несигурното очакване на два последователни хубави дни, мокрите дрехи, мъкненето на 25-30 кг. безмислено нагоре-надолу. Забравяш и онова колебание, което те обхваща под една от 500 до 1600 метрова отвесна стена. И започваш да се подготвяш за следващото чудно приключение ... в Патагония.

Дали това е нещо повече от стремеж? Дали не е за лекар? Дали е нормално? Не зная.

На мен пак ми се ходи. Бързам докато все още не е асфалтирано и няма мобилни телефони, докато има вино от 2$ за литър и болтовете са рядкост и може би докато мога да предпочитам върхове, като Fitz Roy пред Мон Блан.

Тази година избрахме декември – преди сме били януари и февруари. Всъщност зимата още не си е отишла и има доста повече сняг отколкото предишните две години. Познаваме градчето /El Chalten/, знаем как да си вадим бюлетин за времето, кое откъде се купува, къде се сменят пари.

Познават ни в „нашия” хостел и за нас има места дори когато е заето. Изходили сме десетки пъти пътеките от градчето до лагерите под Cerro Torre и Fitz Roy. Чувстваме се като вкъщи почти. Може би трябва да се опитва между 10 януари и 20 февруари. 30 дни се оказват малко и обикновено си мислиш, че ако има още една седмица непременно ще има прозорец хубаво време за още един опит. 40 дни е оптимално – стига да има нерви човек да дочака толкова време. В многото дни на бездействие е хубаво да се учи чужд език примерно. Четенето на книги приключва обикновено към 10-тия ден. После няма друго освен схеми и описания на маршрути, карти и шах.

Вариант I. Обикновенно спим само една нощ в хостела и се качваме в лагера Rio Blanko. Тук спим в гора на палатка, но има дървена барака за хранене. Има табела „Само за алпинисти” и няма много хора. Най-много сме се събирали по 10-тина души. Напоследък много хора го прескачат, защото е само на 2-3ч. от El Chalten и тръгват за маршрутите направо отдолу. Този лагер е изходен пункт за масива на Fitz Roy от изток. Обикновенно се катерят класическите маршрути, които имат рапелни пътища за слизане. От ляво на дясно: De la S – 2335м. н.в. около 500м. стена,по т. нар. „Австрийски маршрут”; Exupery – 2558м. н.в. около 850м. стена, по „Buscaini”; Rafael – 2482м. н.в., не е често катерен от тази страна; Poincenot – 3002м. н.в. около 400м. рампа + 650м. скала, по т. нар. „Ирладски маршрут”; Fitz Roy – 3405м. н.в. 400м. кулоар до рамото + 650м. скала + 250м. до върха, по т. нар. „Френско-Аржентински”; Mermoz – 2732м. и Guillaumet – 2579м. , тук се катери най-лекия маршрут – „Amy” около 500м. кулоар и гребен. Има и много други, но се пробват рядко. Някои „луди” експедиционни линии въобще нямат повторения.

След Rio Blanko се ходи около 3,5ч. до скална пещера, която е изходен пункт за De la S , Exupery и Rafael. Има още 2ч. по ледник до туровете. Много красиво ходене покрай езерото „Sucia” и после много стръмен склон до едно ск. ребро под ледник, където е пещерата.

За Poincenot, Fitz Roy, Mermoz и Guillaumet се ходи около 5ч. до ледените пещери на Paso Superior и 1-2ч. по ледник до маршрутите.

Тук трябва да се отбележат и единствените три БГ изкачвания в района: „Френско-Аржентинския” на Fiz Roy през 1991г. от Н. Петков, И. Масларов, К. Тафраджийски и Вл. Нешев; премиерен вариант „Български” на De la S през 1989г.от М. Севлиевски и В. Тренев и още едно на същия връх – „Baby Face” през 2009г. от С. Стойчев, Гр. Вътев и Н. Леваков.

Вариант II. Ако искаме да катерим масива на Cerro Torre от изток или масива на Fitz Roy от запад – 3ч. лек трек до лагера Campo Base De Agostini под езерото Тоrre, после тролей над река и 4-5ч. основно ледник до „Полския ”, „Нипонино” или „Норвежкия” бивак /+2ч./. Тук винаги духа и не може да се живее много дни – ползват се само преди изкачване. От „Норвежкия” бивак до „Компресор” на Cerro Torre и туровете на T. Standhardt са съответно още 1-2ч. Часовете са доста ориентировъчни – последния път имаше много сняг и от Agostini до „Норвежкия” бивак ходихме 10ч.

„Полския ” е на 1100м. н.в. и се използва за подход на масива на Fitz Roy от запад – примерно за Poincenot 3002м. н.в. Тази разлика в денивелацията се изразява в много стръмни и каменопадни улеи и 500-700м. чиста скала за финал. Обрания път е с рапели надолу разбира се.

Тук най-желания маршрут е „Компресор” на Cerro Torre и защо е така знае всеки, който е виждал отблизо този връх. Макар, че най-големия познавач на района – Р. Гариботи се изказва меко казано неласкаво за автора Маестри и неговия компресор. Според него Маестри , забравяйки своя кураж вкъщи пробива 350 дупки за спитове и стига на 60м. под върха. И съветва ако не искаме да забравим и ние нашия кураж у дома да пробваме друг маршрут върху, който не е извършено такова издевателство. Впоследствие са добавени още дупки, като последната идиотщина е от миналата година – за да се качи един спортен и моден младеж снимачния му екип е надупчил още и е „опарапетил” тура. Лама не е могъл да се качи, но свалените стотици метри въжета от аржентинските гидове правят боклук на „Норвежкия” бивак и досега.

Дали ако беше се изкачил някой друг освен спонсора му щеше да е доволен?

Вариант III. За първи път тази година пробвахме изкачване от тази страна – Суперкулоара на Fitz Roy. Тук може да се катери Fitz Roy, Mermoz и Guillaumet от северозапад. Оказа се по-популярно място отколкото си мислех.

От El Chalten на автостоп около 15 км. до разклон на пътя, после 2ч. до едно ранчо/ Piedra del Fraille/, където искат 50 Pesos / 12$/ за преминаване през частен имот. Разбира се никой не плаща, а леко заобикаля. Следва стръмен склон с около 1200м. денивелация до Paso Quadrado и отново стръмно слизане до ледника под стените. Може би от ранчото до под Fitz Roy се ходи с раница за 7ч. Усещането е велико – отляво са стените на Guillaumet и Mermoz, отпред Fitz Roy, а отдясно иглите на Cerro Pollone и Aguja Pollone. Ако времето за катерене беше повече сигурно в този район щяха да се правят по няколко премиери на ден – толкова много възможности има!

Вариант IV. Източните стени на върховете от масива на Cerro Torre. Тук още не съм ходил. От El Chalten e 2 дни трек. Всичкия вятър идва по огромния ледник от запад. Това е най-големия континентален леден шелв в света. Не си предтавям какъв късмет трябва за да се катери тук. Няма какво да спре вятъра – първата преграда са стените на Cerro Torre, Eger и Standhardt.

За сега снимките, които съм виждал ме удовлетворяват и нямам планове за лични преживявания в този район.

За разлика от предишните две години сега приехме за нормално, че само веднъж използвахме катерачния инвентар. При опита ни на Exupery изкатерихме само 7-8 въжета. Ходихме и носихме достатъчно, но не се получи. И всички останали алпинисти бяха така. За периода 25.11-20.12.2010г. нямаше два последователни нормални дни за катерене. Съответно и дългите маршрути не можеха да се катерят. До под Cerro Torre даже нямаше стъпки, т.е. никой не беше пробвал. На Fitz Roy – няколко опита по „Суперкулоара”, включително и ние, но без успех. Няколко еднодневни изкачвания на Torre Standhardt, Poincenot и Guillaumet май бяха всичко, което сме чули за периода. А долу в El Chalten тези неща се разчуват бързо.

Даже се шегувахме, че ако не знаем за някое изкачване трябва да питаме Пепи Атанасов.

Повода за това беше една статия в climbingguidebg.com, която излезе докато бяхме там. Времето беше ужасно даже и в градчето, а в сайта четяхме за две свръзки и Колин Хейли соло в един ден как са изкатерили „Exocet” на Standhardt. В типично вестникарски стил не беше спомената датата, но който го чете остава с впечатлението, че се е случило скоро. Двамата норвежци от едната цитирана свръзка бяха в нашия хостел и ни казаха точната дата по-рано през ноември. Стана ни доста криво. Ние там го приехме, като „нож в гърба”.

Ако някой иска да опита или поне да помечтае за изкачване в района нека погледне чудесния сайт на Р. Гариботи pataclimb.com

Автор: Никола Леваков