ЕКСПЕДИЦИЯ "BULGARIAN BHAINTA BRAKK 2012 EXPEDITION"

За да "затворим" темата с експедицията на Bhainta Brakk 7285 m ( Ogre ) в Каракорум, Пакистан публикуваме отчета към федерацията. Така донякъде отговаряме на интереса на алпийската общност в БГ.

До Председателя на БФКА
До Председателя на комисия "Алпинизъм"

О Т Ч Е Т Н А Д Е Й Н О С Т Т А

Уважаеми г-н Русев,
Уважаеми г-н Боянов,

В периода 1 юли – 17 август 2012 се проведе експедиция за изкачване на връх Bhainta Brakk 7285м (Ogre) в Каракорум, Пакистан съгласно предварителния план и график.

Целта на експедицията беше да се изкачи по нов маршрут източната стена на върха, която до момента не е изкачвана.

Малко история и география.
Оугър има три стени – югозападна, източна и северна. Те започват на около 4800 м. н.в. и завършват на 7285 м. В непосредствена близост са върховете Оугър 2, Латок 1, 2,3 и 4. Върхът е изкачван само два пъти – К. Бонингтън и Д. Скот през 1977 г. и Т. Хубер, Ив. Волф и Урс Стьокер през 2001 г. по югозападната стена. Между тези два успешни опита има 21 експедиции и кой знае колко след това и все неуспешни. Защо? Има най-малко две причини – дължината на стените и това, че основните трудности са на височина над 6900 м.

Bhainta Brakk I и II / Ogre I и II/

Подхожда се след 3-4 дни трек от последното населено място, селцето Асколе, или по ледника Биафо за изкачване от юг и югозапад, или по ледника Чоктой от север и изток. До сега няма успешна експедиция откъм ледника Чоктой на основните върхове. Има много опити, първите от които датират от преди 30 години.

Хронология на експедицията
На 1 юли 2012 отпътувахме от София за Истанбул с микробус, след което с полет на катарските авиолинии през Доха кацнахме в Исламабад.

Бяхме посрещнати от представител на посолството и ни беше оказано пълно съдействие по всички организационни въпроси в Исламабад. Организирахме среща с представител на агенция "Jasmine Tours" за уточняване на логистични и организационни подробности по провеждане на експедицията. След само 10-часов престой в Исламабад на 3 юли през нощта отпътувахме за Скарду. Пътуването продължи 36 часа с микробус.;

На 6 юли на брифинг в град Скарду получихме разрешителното за изкачване на върха.

На 7 юли 2012 с 4 джипа пътувахме за последния населен пункт по пътя – Асколе.

За 4 дни от 8 до 11 юли достигнахме до базов лагер 4400 м.н.в.

По трекинга

Първият ден от трекинга е общ с трекинга до най-високите върхове в района – К2, Броуд Пик, Гашербрум I и II и много други. На втория и третия ден движението става срещу течението на река Панма (Panmah) , изтичаща от едноименния ледник. На 4-тия ден от трекинга се движим по ледника Чоктой (Choktoi) до достигане на базов лагер. Средната продължителност на ходене всеки един от дните е между 6-8 часа. Общата денивелация между Асколе и базов лагер е 1300 м. с дължина около 35 км.

Карта с маршрута на трекинга от Асколе до базов лагер

В началото от 4-тия ден от трекинга офицерът ни за свръзка Мохамад Али поради заболяване се върна за лечение в Скарду. До края на експедицията не можа да се възстанови и ни чакаше в Асколе.

Базов лагер 4400 м.н.в.

На 12 и 13 юли изградихме преден базов лагер на 4800м.н.в., който съгласно предварително изготвения график започнахме да зареждаме с екипировка и храна. Намира се точно под стената и е на около 3 часа от базов лагер.

Преден базов лагер 4800 м.н.в.

На 14 юли ръководителят на експедицията придружи Сотир Стойчев един ден надолу по трекинга /означено е с No3 на картата/ поради здравословни проблеми. Останалите 4-ма участници фиксираха първите 150 метра въжета по маршрута. На 15.07. Жеко Вътев и Никола Леваков слязоха да занасат лекарства на Сотир. Окончателно се изясни заболяването – белодробен оток.

На 16 и 17 юли Костас и Сотир продължават слизане към Асколе.

След период от лошо време с обилен снеговалеж изчакахме 2 дни да се изчисти стената от натрупания сняг и фиксирахме въжета до 5700м.н.в. в периода 18 до 29 юли.

По маршрута на около 5400 м.н.в.

От 24 юли сме в пълен състав на базов лагер – Сотир се върна след лечението си в Скарду.

На 30 юли 2012 ръководителят свика събрание за обсъждане на понататъчния ход на експедицията. На проведеното събрание в базов лагер стана ясно, че работоспособни остават Жеко Вътев, Никола Леваков и Мартин Маровски. Последния каза, че в стила, в който работим с фиксирани въжета нямаме шансове за изкачване и се отказва независимо как ще продължи изкачването. Мнението на Жеко Вътев беше, че в състав от оставащите двама души нямаме шансове независимо от стила на изкачване. Единствено Никола Леваков искаше да продължим опитите за изкачване до края на издаденото разрешително и твърдеше, че можем да изкачим върха. Беше взето решение за прекратяване на експедицията с 5 на 1 гласа. На 31.07.2012 експедицията в пълен състав разекипира маршрута и "почисти" планината от своята дейност и беше изпратено съобщение в БФКА.

Резултат
Поставената цел не беше изпълнена. Най-високата точка по стената, до която достигнахме беше 5700 м.н.в. Бяха изкатерени повече от 1000м. миксов терен и бяха фиксирани парапети по цялата дължина.

Линия на маршрута и достигната височина от експедицията

1. Обективни:
- Основно за всички неуспешни експедиции преди нас и за нас - голямата дължина на маршрута при немного стабилни метеорологични условия. С нас на базов лагер имаше още две експедиции – американска и руска на Latok I, които също нямаха успех.

2. Субективни:
- заболяване от белодробен оток на Сотир Стойчев, който така и не се възстанови напълно до края на експедицията.
- по време на изкачване Любомир Баров получи контузия вследствие на удар от камък и също не се възстанови напълно
- ръководителят на експедицията Костас Канидис, както беше планирано и предварително, участваше дейно до преден базов лагер
- възникване на множество конфликтни ситуации между Никола Леваков и Мартин Маровски, които изключваха възможността за каквито и да било съвместни действия
- на 01.08. Никола Леваков се наложи да се прибере спешно в България поради заболяване на близък роднина.

Положителното, което можем да отбележим е изучаването на един нов за българския алпинизъм район от Каракорум с огромни възможности за бъдещи изкачвания.

Може би в следващите години липсата на успех откъм ледника Choktoi на всички екипи, които са пробвали досега и опита, който имаме с тази експедиция ще доведе до нов български опит за изкачване на величествените стени на Ogre I и Ogre II, Latok I, II, III и IV или на многото заобикалящи ги върхове.

С уважение:
Костас Канидис
Ръководител
"BULGARIAN BHAINTA BRAKK 2012 EXPEDITION"