Малко размишления за болтовете по маршрута Компресор на Маестри

Тази статия е написана през 2007 г. след като aмериканците Зак Смит (Zach Smith) и Джош Уортън (Josh Wharton) изкатериха  Компресор по варианта Fair Means на югоизточния ръб на Серо Торе. По време на изкачването те се опитаха да премахнат един от болтовете на Маестри  и въпреки че дори не успяха да го извадят намеренията им предизвикаха разгорещен дебат. Тази статия оригинално беше публикувана в списание Rock and Ice magazine през 2007.

За повече размисли за маршрута Компресор прочетете текста за Ragni route, въведението към Cerro Torre и описанието на Compressor route в www.pataclimb.com

Какво има в един връх? 
От Роландо Гариботи

Дискусията относно болтовете на маршрута Kомпресор предизвика гръмотевична буря от спорове и повдигна въпроса защо се катерим на първо място. Като повечето неща в живота, защо е свързано с как. Важно е да си изясним, че 95 процента от югоизточния ръб може да бъде изкатерен следвайки естествената линия осигурявайки се с френдове и клеми. Със сигурност прословутото лошо време в Патагония и условията могат да направят Компресор предизвикателен, а е и необходимо малко "истинско" катерене, но така се отдалечаваме от темата. Чезаре Маестри е разпробил и поставил множество стъпала от дълги болтове не да свърже естествените форми, а да ги избегне, дупчейки гладка скала, която успял да преодолее със скорост 15 болта в час със своя компресор и свредло, изменяйки естествените предизвикателства на Серо Торе по начин невиждан в никоя друга толкова великолепна планина. Повечето от 400 болта, които той е поставил са ненужни по каквито и да било стандарти, дори по тези от 1970, когато ги е сложил. Маестри си признава, споменавайки най-горната част на стената, като пише статия в списание Mountain през 1971 г., че "Можехме да изкатерим много участъци с нормални клинове, но ги бяхме оставили в бергшрунда 1000 м. по-долу, така че нямахме друга алтернатива освен да дупчим."

През 1952, след осъществяване на първото изкачване на съседния Фиц Рой, Лионел Тери (Lionel Terray) описва Серо Торе като "невъзможна планина", неверен в днешни дни етикет. Благодарение на многото болтове, препоръчителния за 1400 метровия Компресор инвентар – 5 френда, 10 клеми и един леден клин – е по-малък от необходимия за класическия Епинефрин (Epinephrine) на Ред Рок. На възраст 17 г., през 1988, с едва три годишен катерачен опит и бегла младежка представа за това защо съм тук, аз успях да изкатеря четири въжета от творението на Маестри. За мен беше очевидно че моят опит излизаше извън царството на спортсментството и когато спрях да мисля за това какво ме изведе в планините, преживяването ми се оказа празно и не бях заинтересуван някога отново да се върна. Както Райнхолд Меснер каза през 1971 в интервю за Mountain заедно с неговия известен манифест "Убийството на Невъзможното", статия вдъхновена от маршрута Компресор, "Катерачите трябва да бъдат подготвени да изчакат докато стане възможно върховете да бъдат изкачени по по-добър начин."

Нашата готовност да използваме болтове показва страстно желание за достигане на определена географска точка, върха. Но ако става така, защо по дяволите го искаме? С хеликоптер може да бъде много по-целесъобразно. Или ако това е твърде далеч от естественото преживяване на физическо натоварване, може би е по-добре по линия със самоизвличане. По-късно Гейлън Роуел (Galen Rowell) заключава, в писмо до редактора на Mountain през 1971, като казва "Маестри можеше да си спести много работа ако имаше фиксирана линия спусната до върха от хеликоптер. Крайният резултат щеше да бъде същия." Въпреки че може да бъде доста впечатляващо, изкачването на Компресор наподобява доста иронизираните изкачвания на Еверест с кислород, Шерпи и фиксирано въже, тактики които Марк Дженкинс, в статия за Outside през 2005 г. сравни с "употребата на стълба при забиване на баскетболна топка." Някои може да твърдят, че катеренето трябва да бъде забавно, и че по Компресор може да си изкараш добре, но нещо отвъд забавлението трябва да подтиква хората да се напъват до изтощение е такава негостопроемна среда. Ако ценността на катеренето се корени в предизвикателствата и търсенето на смисъл в преживяването, то защо трябва да сме толкова склонни да заобикаляме естествените трудности, които планината ни предлага?

За да разбереш Компресор правилно, трябва да разбереш мотивацията на Маестри за осъществяване на изкачването. В началото на седемдесетте, след друг неуспешен опит по западната стена на върха, Италианския планинар Карло Маури изпраща телеграма, в която казва, "Завърнахме се от невъзможния Серо Торе живи и здрави но победени." Този коментар, публикуван в един от най-големите Италиански вестници, Кориере (Corriere), е бил снаряд изстрелян към Маестри, който претендираше и все още претендира, че е достигнал върха през 1959 г. Това е първия път когато съмненията, относно неговото твърдение от 1959 са публично изразени в Италия. Маестри отговаря, пишейки в своята книга 2000 Metri della Nostra Vita, "Връщам се и ще атакувам техните маршрути, маршрутите които те не бяха способни да изкатерят. Аз ще ги унижа и те ще трябва да се чувстват засрамени, за това че се съмняват в мен." Може би най-важната дума в неговото изявление е "унижа". Както изглежда, Маестри не се завръща на Серо Торе, защото е харесвал върха или защото югоизточния ръб е вдъхновяваща линия, завръща се за отмъщение.

Правилата на катеренето са зле дефинирани и повечето от нас ще се съгласят с Маестри когато през 1972 в интервю за Mountain той обяви, "За мен планините са място на свобода, в което всеки от нас може да се държи както си иска, толкова дълго, колкото може да спазва свободата на другите." Но както Кен Уилсън, товава редактор на Mountain, обяснява, "Поставянето на всички тези болтове на Серо Торе пречи на наслаждението на другите хора. Някои може да кажат, че премахването на болтовете ще има същия негативен ефект върху катерачите, или че те просто може да бъдат избягвани, но има нещо дълбоко противоречиво в такъв изработен по поразителен начин път, на такъв фантастичен връх, съществуващ единствено, за да стъпят хората отгоре му. Ако приемем такова изкачване, защото някои от нас може да му се наслаждават, то логично следва че тряббва да бъде направено достъпно за тези, които катерят 5.4 или дори за тези, които въобще не катерят.

Много хора са критикували Джош Уортън и Зак Смит, за това че са чужденци опитващи да наложат тяхното в страна, която не им принадлежи. Първо трябва да си припомним, че самият Маестри като чужденец, не е обсъдил плановете си преди да продължи напред, и второ трябва да определим чия точно страна е това. На Аржентинците ли е, включително моя - ако не по рождение, то по място на израстване – които са окупирали тази страна преди по-малко от 150 години след избиване на племето Текуелче, което е живяло тук повече от 10 000 години? Кой решава съдбата на изпълнените с отмъщение болтове на Маестри? Дали местните решават, тези които живеят в Чалтен, но никога не рискуват в планината? Дали трябва решението да бъде оставено на хората, които познават нюансите на дискусията малко по-добре, хора като Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra), който е прекарал повече време на този връх от всеки друг? Решението е толкова по-важно, колкото е по-основано на познание, а познанието се основава на опит. Аз вярвам, че чужденци в тази дискусия са тези, които независимо от националността, дават мнения без да имат познания по темата. Такъв разбира се не е случая с Уортън, който е натрупал безчет феноменални изкачвания по масивите на Фиц Рой и Серо Торе.

Попитан за маршрута Компресор, легендарния Словенски катерач Силво Каро (Silvo Karo), автор за два нови маршрута на Серо Торе, отговаря, "Това изкачване беше откраднато от природата. Без всичките тези болтове историята на тази чудна планина щеше да бъде много различна. Аз съм убеден че в алпинизма как си се изкачил е много по-важно от това какво си изкачил, и не се съмнявам, че най-добри са тези, които оставят минимално количество елементи след себе си." Изненадващо, Маестри се съгласи с последната чст от изказването на Каро. В своята 2000 Metri della Nostra Vita, Маестри отбелязва че, преди да направи първия рапел от най-високата точка, до която е достигнал при своя опит (той спира на 100 м под върха) решава да "извадя всички болтове и да оставя изкачването толкова чисто, колкото го намерих. Ще ги счупя всичките". След като отрязва 20 болта, поради величината на начинанието, Маестри си променя решението. Марио Конти, отговорен през 1974 за изкачването, което е известно като първото на върха, се съгласява, пишейки в книгата си от 2006 г. Енигмата Серо Торе (Enigma Cerro Torre), "Само махайки болтовете човек може да си представи планината, такава каквато е била и такава, каквато трябва да бъде". Вярва, че трябва да довършим работата, започната от Маестри, поставяйки неговите исторически болтове там, където им е мястото, под подкрива на музея. Жаждата на Маестри за отмъщение и удовлетвореността от стотиците повторни изкачвания са слаби аргументи за оправдаване запазването на тежкото обезобразяване на планина, толкова величествена като Серо Торе.

Превод Григор Вътев за www.ekipirovka.com

Колко е далече това от нас?
От Никола Леваков

Вече не е трудно да идеш на всяко интересно място по света. Само трябва да го поискаш силно. И да си здрав.

Проблемите с етиката нямат локален характер. Полемиката в годините се е променяла "С въже или без", "За и "Против" скалните клинове", "С кислород или без?"и т.н. Сега е ред на болтовете, а утре ще е друго. Но винаги нещата се свеждат до нормите, които сме възприели вследствие на възпитанието и средата около нас. Кое е редно? Пречим ли на другите да изпитат нашите вълнения, когато "подобряваме" маршрута с дупчене? Не удовлетворяваме ли само егото си с поредния "успех" на иначе невъзможен за възможностите ни маршрут? Коментара за далечен връх, като Серо Торе е не толкова далечна тема за нас в България. Непрекъснато някой "екипьор" ни дава да се разберем как се правят нещата. Това минава незабелязано. Малко хора се интересуват, още по-малко се замислят и най-малко предприемат нещо. Ще бъде голям успех в България въобще да има дискусия по подобна тема!

Въпроси като:

• Кой определи Комините на Витоша като полигон за безобразно дупчене?
• Кой и кога реши цели масиви на Враца да се лепят?
• На кой му беше нужно да слага болтове на северната стена на Вихрен?
• Защо се кове "Класическия' на Мальовица?
• И още много...

Някой ще каже, че има дискусия. Но резултатът е лош. Т. е. наложено е мнението на кой?

При демократично решение на даден проблем даже не надделява мнозинството, а камо ли на няколко човека с празни глави и бормашини.

При демокрацията надделява етиката.

В локален БГ мащаб обаче "победата" е за Петкототевци. До кога?

Вярвам, че повечето хора искат по-чиста среда – в природен, морален и всякакъв друг аспект.

Има едно парче на Карлос Сантана и Джон Ли Хукър, което се казва "Нещата трябва да се променят"

Да го чуем.

Ние сме тук и сега!

От Григор Вътев

Тук и сега си е все тук, но вече е друго, а за утре не смея да предвиждам. Вчера е имало маршрути, за които съм слушал как хората с умиление разказват. Днес, когато тръгвам по тях виждам лъскавите глави на лепеняците, които някой е решил, че трябва да сложи, въпреки че "джаджите" ни дават уникалната възможност да преминем маршрута без дори да оставим следи след себе си. Как са развивали желязна психика и стоманени нерви ктерачите преди време? Едва ли чрез болтове и лепеняци. Не съм против тях, разбира се. Смятам обаче, че трябва да бъдат използвани само там, където е необходимо и то умерено. Необходимостта естествено е въпрос на преценка, която носи известна доза субективност.

Възможността за свободно преминаване обаче и без болтове/лепеняци, доказана с времето накланя везните в посока "против" поставянето им. Личната изгода като фактор, определящ решението пък добавя тежест в другата посока. И ето тук е време да се намеси трезвата мисъл, която да доведе до логичен завършек нещата.

И както бе казал Силво Каро: "Аз съм убеден че в алпинизма как си се изкачил е много по-важно от това какво си изкачил, и не се съмнявам, че най-добри са тези, които оставят минимално количество елементи след себе си." Ние сме тук и сега, но след нас ще има и други!