Patagonia 3

Всеки път, когато си тръгваш разочарован от себе си и още повече от времето казваш „Сбогом Патагония!” или „Има толкова места за катерене, където не съм бил!”.

После минава време и забравяш ужасния вятър, несигурното очакване на два последователни хубави дни, мокрите дрехи, мъкненето на 25-30 кг. безмислено нагоре-надолу. Забравяш и онова колебание, което те обхваща под една от 500 до 1600 метрова отвесна стена. И започваш да се подготвяш за следващото чудно приключение ... в Патагония.

Дали това е нещо повече от стремеж? Дали не е за лекар? Дали е нормално? Не зная.

На мен пак ми се ходи. Бързам докато все още не е асфалтирано и няма мобилни телефони, докато има вино от 2$ за литър и болтовете са рядкост и може би докато мога да предпочитам върхове, като Fitz Roy пред Мон Блан.

Нашите върхове от самолета.

Тази година избрахме декември – преди сме били януари и февруари. Всъщност зимата още не си е отишла и има доста повече сняг отколкото предишните две години. Познаваме градчето El Chalten, знаем как да си вадим бюлетин за времето, кое откъде се купува, къде се сменят пари.

Познават ни в „нашия” хостел и за нас има места дори когато е заето. Изходили сме десетки пъти пътеките от градчето до лагерите под Cerro Torre и Fitz Roy. Чувстваме се като вкъщи почти. Може би трябва да се опитва между 10 януари и 20 февруари. 30 дни се оказват малко и обикновено си мислиш, че ако има още една седмица непременно ще има прозорец хубаво време за още един опит. 40 дни е оптимално – стига да има нерви човек да дочака толкова време. В многото дни на бездействие е хубаво да се учи чужд език примерно. Четенето на книги приключва обикновено към 10-тия ден. После няма друго освен схеми и описания на маршрути, карти и шах.

Вариант I. Обикновенно спим само една нощ в хостела и се качваме в лагера Rio Blanko. Тук спим в гора на палатка, но има дървена барака за хранене. Има табела „Само за алпинисти” и няма много хора. Най-много сме се събирали по 10-тина души. Напоследък много хора го прескачат, защото е само на 2-3ч. от El Chalten и тръгват за маршрутите направо отдолу. Този лагер е изходен пункт за масива на Fitz Roy от изток. Обикновенно се катерят класическите маршрути, които имат рапелни пътища за слизане. От ляво на дясно: De la S – 2335м. н.в. около 500м. стена, по т. нар. „Австрийски маршрут”; Exupery – 2558м. н.в. около 850м. стена, по „Buscaini”; Rafael – 2482м. н.в., не е често катерен от тази страна; Poincenot – 3002м. н.в. около 400м. рампа + 650м. скала, по т. нар. „Ирладски маршрут”; Fitz Roy – 3405м. н.в. 400м. кулоар до рамото + 650м. скала + 250м. до върха, по т. нар. „Френско-Аржентински”; Mermoz – 2732м. и Guillaumet – 2579м. , тук се катери най-лекия маршрут – „Amy” около 500м. кулоар и гребен. Има и много други, но се пробват рядко. Някои „луди” експедиционни линии въобще нямат повторения.

След Rio Blanko се ходи около 3,5ч. до скална пещера, която е изходен пункт за De la S , Exupery и Rafael. Има още 2ч. по ледник до туровете. Много красиво ходене покрай езерото Sucia и после много стръмен склон до едно ск. ребро под ледник, където е пещерата.

Ag. Exupery

За Poincenot, Fitz Roy, Mermoz и Guillaumet се ходи около 5ч. до ледените пещери на Paso Superior и 1-2ч. по ледник до маршрутите.

Тук трябва да се отбележат и единствените три БГ изкачвания в района: „Френско-Аржентинския” на Fiz Roy през 1991 г. от Н. Петков, И. Масларов, К. Тафраджийски и Вл. Нешев; премиерен вариант „Български” на De la S през 1989 г.от М. Севлиевски и В. Тренев и още едно на същия връх – „Baby Face” през 2009г. от С. Стойчев, Гр. Вътев и Н. Леваков.

Вариант II. Ако искаме да катерим масива на Cerro Torre от изток или масива на Fitz Roy от запад – 3ч. лек трек до лагера Campo Base De Agostini под езерото Тоrre, после тролей над река и 4-5ч. основно ледник до „Полския ”, „Нипонино” или „Норвежкия” бивак /+2ч./. Тук винаги духа и не може да се живее много дни – ползват се само преди изкачване. От „Норвежкия” бивак до „Компресор” на Cerro Torre и туровете на T. Standhardt са съответно още 1-2ч. Часовете са доста ориентировъчни – последния път имаше много сняг и от Agostini до „Норвежкия” бивак ходихме 10ч.

„Полския ” е на 1100м. н.в. и се използва за подход на масива на Fitz Roy от запад – примерно за Poincenot 3002м. н.в. Тази разлика в денивелацията се изразява в много стръмни и каменопадни улеи и 500-700м. чиста скала за финал. Обрания път е с рапели надолу разбира се.

Fitz Roy

Тук най-желания маршрут е „Компресор” на Cerro Torre и защо е така знае всеки, който е виждал отблизо този връх. Макар, че най-големия познавач на района – Р. Гариботи се изказва меко казано неласкаво за автора Маестри и неговия компресор. Според него Маестри, забравяйки своя кураж вкъщи пробива 350 дупки за спитове и стига на 60м. под върха. И съветва ако не искаме да забравим и ние нашия кураж у дома да пробваме друг маршрут върху, който не е извършено такова издевателство. Впоследствие са добавени още дупки, като последната идиотщина е от миналата година – за да се качи един спортен и моден младеж снимачния му екип е надупчил още и е „опарапетил” тура. Лама не е могъл да се качи, но свалените стотици метри въжета от аржентинските гидове правят боклук на „Норвежкия” бивак и досега.

350 m. статични въжета на Норвежкия вивак - боклуци от сн. екип на Д. Лама.

Дали ако беше се изкачил някой друг освен спонсора му щеше да е доволен?

Вариант III. За първи път тази година пробвахме изкачване от тази страна – Суперкулоара на Fitz Roy. Тук може да се катери Fitz Roy, Mermoz и Guillaumet от северозапад. Оказа се по-популярно място отколкото си мислех.

От El Chalten на автостоп около 15 км. до разклон на пътя, после 2ч. до едно ранчо/ Piedra del Fraille/, където искат 50 Pesos / 12$/ за преминаване през частен имот. Разбира се никой не плаща, а леко заобикаля. Следва стръмен склон с около 1200м. денивелация до Paso Quadrado и отново стръмно слизане до ледника под стените. Може би от ранчото до под Fitz Roy се ходи с раница за 7ч. Усещането е велико – отляво са стените на Guillaumet и Mermoz, отпред Fitz Roy, а отдясно иглите на Cerro Pollone и Aguja Pollone. Ако времето за катерене беше повече сигурно в този район щяха да се правят по няколко премиери на ден – толкова много възможности има!

По средата се вижда Суперкулоара  на Fitz Roy

Вариант IV. Източните стени на върховете от масива на Cerro Torre. Тук още не съм ходил. От El Chalten e 2 дни трек. Всичкия вятър идва по огромния ледник от запад. Това е най-големия континентален леден шелф в света. Не си предтавям какъв късмет трябва за да се катери тук. Няма какво да спре вятъра – първата преграда са стените на Cerro Torre, Eger и Standhardt.

За сега снимките, които съм виждал ме удовлетворяват и нямам планове за лични преживявания в този район.

За разлика от предишните две години сега приехме за нормално, че само веднъж използвахме катерачния инвентар. При опита ни на Exupery изкатерихме само 7-8 въжета. Ходихме и носихме достатъчно, но не се получи. И всички останали алпинисти бяха така. За периода 25.11-20.12.2010г. нямаше два последователни нормални дни за катерене. Съответно и дългите маршрути не можеха да се катерят. До под Cerro Torre даже нямаше стъпки, т.е. никой не беше пробвал. На Fitz Roy – няколко опита по „Суперкулоара”, включително и ние, но без успех. Няколко еднодневни изкачвания на Torre Standhardt, Poincenot и Guillaumet май бяха всичко, което сме чули за периода. А долу в El Chalten тези неща се разчуват бързо.

Даже се шегувахме, че ако не знаем за някое изкачване трябва да питаме Пепи Атанасов.

Повода за това беше една статия в climbingguidebg.com, която излезе докато бяхме там. Времето беше ужасно даже и в градчето, а в сайта четяхме за две свръзки и Колин Хейли соло в един ден как са изкатерили „Exocet” на Standhardt. В типично вестникарски стил не беше спомената датата, но който го чете остава с впечатлението, че се е случило скоро. Двамата норвежци от едната цитирана свръзка бяха в нашия хостел и ни казаха точната дата по-рано през ноември. Стана ни доста криво. Ние там го приехме, като „нож в гърба”.

Ако някой иска да опита или поне да помечтае за изкачване в района нека погледне чудесния сайт на Р. Гариботи pataclimb.com

Автор: Никола Леваков