Patagonia forever!

“ Никой не знае какво носи в себе си, докато не се опита да го измъкне. ” Ъ.Хемингуей

Patagonia forever!

Някои хора правят планове, а други – не. Моите са свързани с Патагония за цели 5 години.

Миналата година /2008/ със Сотир Стойчев /Соте/ бяхме там между 2 февруари и 1 март. Имахме 3 хубави дни отначало докато качвахме багажа на лагера под CerroTorre , т.нар. Норвежки бивак. После в един промеждутък от хубаво време почти / без няколко въжета / , се изкатерихме на една игла Torre De La Media Luna . След това прекарвахме времето си в четене, ходене и чакане. Може би тук най-добрият алпинист е най-търпеливият. Времето понякога е толкова лошо, че те слага на място за минути. След вятър на пориви от по 80-120 км/ч амбициите и желанието за катерене отстъпват в името на бързото слизане надолу и изчакване на по-добри дни. В края на февруари се отвори прозорец от 3,5 дни. Направихме опит да изкатерим нов маршрут на Cerro Standhardt . Явно бяхме загубили мотивация. Моята логика, че маршрутите в ляво и в дясно от нашия пак са толкова трудни, не мина пред Соте. Сигурно когато човек чете схемата на вече изкатерен маршрут е по-спокоен и уверен. Така и докрая не разбрахме дали това не бяха дните за опит на Cerro Torre по “Kompressor” -а, където искаше да се катерим моят приятел.

Свихме знамената. Не си говорихме 2 дни – не защото бяхме сърдити един на друг, а защото никой не можа да даде решение за изкатерване при създалата се ситуация. После се оказа, че ни е сменен полета до Мадрид. Имахме време 3 денонощия на летището в Буенос Айрес и едно в Мадрид да преодолеем мрачното настроение .

2009 година

Поглед от автобуса на път за El Chalten към Fitz Roy и Cerro Torre

Убеден съм, че принципа „На упоритост никоя сила не може да устои” работи. Тази година с нас е и Григор Вътев /Гриньо/. Миналата година хубавият месец беше януари. Ние пак заложихме на периода 04.02-03.03. Верният е бил декември!

Лириката с цените на билетите и разстоянията ще я пропусна. На 05.02. бяхме в El Chalten . В “ нашия ” хостел ни посрещнаха повече от добре. Взехме храна за 3-4 дни и се качихме в лагера под Fitz Roy – Rio Blanco . Много хубаво място. Запознахме се с едни холандци, които щяха да ходят на Ag . de la S. Решихме да отидем с тях, но по друг маршрут. Казаха, че на Fitz Roy се опитват няколко свръзки, но неуспешно. Цепките са пълни с лед. Най-много са стигали до 5 –то въже над рамото. Единствените маршрути, по които има изкачвания са Whillans road на Poincenot , класическия на Exupery и австрийския на Ag . de la S .

07.02. Ag. de la S

Соте води началните въжета на Ag . de la S

Станахме към 2,30 ч. В 3 ч. бяхме готови. Тръгнахме на челници. Не знаехме къде отиваме. След около 2 часа бързо ходене и денивелация от около 500 м. достигнахме скална пещера. Оставихме спалните чували и продължихме първо по скално ребро, а после по ледник около 2,5 часа. Избрахме нетруден маршрут в средата на стената. Соте изводи 3-4 въжета / 5 b / , после стана лесно и така до преди последната кула, т.е. върха. Духаше силно от страната на Cerro Torre . Гриньо изводи въжето бързо /6а/ и застана на върха, където буквално го отвяваше.
Последното въже на Аg. de la S

Оказахме се в ситуация да не се чуваме и разбираме от 1 метър разстояние. Всеки рапел беше проблем заради вятъра. Облякохме си всички дрехи и си обухме обувките. На 4-тия рапел въжето се закачи, а бяхме на една плоча изцяло от наветрената страна. След много опити срязах въжето пред невярващите погледи на Соте и Гриньо. Вече можехме да пускаме рапели 40-45 метра с прехвърляне през възел. Под премката мезду Ag . de la S и Ag . Exupery вече не духаше. Пуснахме общо 13-14 рапела до ледника. Към 24 часа се добрахме до пещерата. Там двама агресивни американци ни бяха преместили багажа и за нас нямаше място /също като държавната им политика / . .
Бивак над езерото Susia

Пихме нещо, хапнахме набързо и легнахме отвън. Времето беше с нас. Нощ без вятър. На другия ден се оказа, че никой не е катерил до върха заради вятъра, освен нас.

Fitz Roy

Fitz Roy в “ дежурните ” облаци

Минаха десетина дни и пак се появи „прозорец” от хубаво време. В Rio Blanco валеше дъжд и сигурно нагоре всичко беше бяло. Уговорихме се с двама испанци и един японец да ходим заедно до Passo Superior /ледените пещери под Fitz Roy /. Оми /японецът/ смяташе да катери соло, а Давид и Чави / испанците/ не бяха решили по кой маршрут ще се катерят. Ние бяхме за Californian Road . От лагера в гората се ходи около 5 часа. Първо до езерата Los Tres и после по ледник. Зад нас на 1 час ходеха „хитрите” поляк и двама австрийци – те не участваха в пъртината. Горе всичко беше затрупано. Само ние носехме лопата. Соте отиде и взе още една, която беше вързана със стоманено въженце на една скала. Мина доста време докато се оправим. Много нов сняг.

Оказа се, че Оми е качил една бутилка вино. Отидох и казах на испанците – те разбира се не повярваха. Хванахме се на бас на една бира в El Chalten /970 мл. /. Стана истинска веселба в нашата ледена пещера.

Kупон в нашата пещера на Paso Superior

19.02. Японеца тръгна към 23 ч. и 45мин., после испанците и накрая ние. Би трябвало да се ходи 1,5 ч. , но трябва да се прави пъртина и сега са необходими 2,5 ч . Доста е студено. На Соте му мръзнат краката. Точно под началото на тура /кулоара Brechia / испанците ни чакат, за да започнат да слизат. И те мръзнат. Поляка и австрийците пак хитруват в нашите следи. Първо отидоха до Poansenot / Wilians road /, но било опасно и дойдоха и те. Решаваме, че най-много да се качим до рамото и то с някое измръзване.

За 1,5ч. сме в пещерата. .
Изгрев на Paso Superior

Не мога да се стопля в чувала с дрехите. Спахме около 3 ч. и поехме надолу. Вятърът ни събаря на места и изчакваме поривите, за да продължим. Добре, че в този момент не сме на рамото! За 4 ч. слизаме до лагера Rio Blanco и после с Гриньо до El Chalten.

Събраха се към 11часа ходене днес. Влязохме в първия хостел с интернет. Докато пишехме на домашните любимци двамата се напихме с 1 бира /970 мл./ В нашия хостел имаше места – още 1 бира. Баня и културен живот – пица и още 1 бира.

20.02 . Прогнозата беше лоша. С Гриньо взехме колела под наем и карахме до едно място наречено Rucanor и след него до езеро наречено Condor Lake - 18 км . в едната посока. Пътят се оказа много лош. След 4,5 ч. каране ни боляха задниците една седмица. Напазарувахме и за 2,15 ч. се качихме до Соте. Вечерта – много вино и наздравици в бараката. Най-вече за Оми, който е оцелял соло и не се е изкатерил много, но е свалил целия си багаж /и боклуци вкл./ - около 40 кг. от Paso Superior. Бъзикам го, че когато го дават по българската телевизия ще казвам на децата: „Не правете така в къщи! Само за суперпрофесионалисти!”. Имаше един нов американец в бараката. Той ми помогна да обясня смешката.

Бараката беше вече пълна. Май бяхме към 11 човека.

23.02. Exupery

Изгрев над Ag . d e la S , Ag. Еxupery , Ag. Rafael , Poincenot и Fitz Roy

Мотаехме се, защото щяхме да ходим само 2 ч. до скалнота пещера под Ag . De la S и Ag. Exupery и то с малко багаж /вчера си качихме тежките неща и слязохме обратно/. Хубаво ходене покрай река, изтичаща от езерото Susia / Мътното/ Lake .

На 24.02. станахме към 2 часа и към 3 ч. тръгнахме. Пътят е като до Ag . De la S, а после се слиза малко
по ледника.

 
Гриньо и Соте на фона на Poincenot и Exupery

Доста страшна ледена цепнатина около 40м. преминахме с катерене и осигуряване. Не беше много ясно къде започва тура. Малко поспорихме със Соте. Изчакахме 20 мин. да се развидели. Към 6,30 ч. тръгнах по един винкел – камина. Вървеше добре – правех наведнъж по 2 въжета от тура. Доста сняг – катерих с котки и сечиво през цялото време. Водих още едно въже, което по схема е лесно. После Гриньо изводи 3 трудни въжета. Оставаше малко да излезем на една ледена рампа в средата на стената.Той избра доста трудно продължение, вместо още в началото да прескочи един ръб вдясно. Може би беше около 6 b и съвсем сигурно не беше от тура. Тук бях с два самохвата. Приближавайки се до Гриньо той с усмивка сподели, че осигуровката е лоша и трябва да продължа още малко нагоре, за да дойде и Соте! Когато дойдоха при мен им казах: „Имам една добра и една лоша новина. Добрата – можем да се изкатерим догоре. Лошата – само след бивак”. Започнахме рапелите и към 21 часа без много премеждия бяхме на ледника.

Ние бяхме скрити зад източната стена на Ag . de la S и Ag . Exupery , но от запад през премките вятърът се чуваше като реактивен самолет и носеше талази сняг. Снегът беше мокър. Джвакахме в обувките, но докато се движехме не беше студено. В ръкавиците се събираше вода, която изсипвахме от време на време. Затъвахме по ледника. Соте май беше най-свеж и най-често правеше пъртина. Излезнахме от завета на Ag . de la S и така ни духна, че при по-силните пориви се снишавахме със забито сечиво. Имаше някакви следи, които следвахме. Иначе нищо не се виждаше във виелицата. Ледника свърши. Слизахме по скално ребро, като очаквахме да намерим пътека. Течаха рекички отвсякъде. Гледахме висотомера. Опитахме всички посоки на височина 1400 м., където е нашата скална пещера Не се ориентирахме. Когато стигнехме скален праг го заобикаляхме или слизахме с катерене. Предложих да ходим надолу и след 2-3 часа все щяхме да стигнем до лагера Rio Blanco . Бяхме скапани от умора. Беше към 0 ч. 30 мин. Ходехме надолу и надясно към реката, която трябваше да пресечем. Шумът беше по-силен от обикновено, но когато я видяхме – замръзнахме. Не можеше да се пресече. Обсъдихме ситуацията „на завет” до един камък. Решихме – нагоре към пещерата, а ако не я намерим щяхме да ходим без да спираме до около 6,30 ч. т.е. докато се развидели. Спрем ли – лошо. Целите бяхме буквално мокри. Двадесет крачки и изчакване на вятъра да поспре. И пак.

По едно време видях челник вдясно от Соте да го насочва към пещерата. И ние предната нощ светихме на едни аржентинци да се ориентират. Отидох до Соте, очаквайки да е пред пещерата. Каза, че е загубил пътеката. „Май халюцинирам, а?”. Той каза: „Да”. Малко след това Гриньо викна, че е на пътека. Познах едни камъни и гордо дадох гаранция, че сме на 20 метра от пещерата. Там нямаше никой.

Съблякох всички дрехи. Сухи чорапи и сухо яке на голо. Мократа пухенка отгоре и влязох в спалния чувал. Пихме по едно какао легнали. Вятърът виеше, но ние бяхме недосегаеми. Беше 3 часа сутринта.
Скалната пещера / ок. 1400 м. н. в. /

27.02. „ This is the end ” / The Doors/

Слязохме с целия багаж. Ходехме и коментирахме един поляк и един аржентинец, чиято палатка единствена остана в лагера Rio Blanco . Те 4-5 дни все тръгваха за Poincenot , но планът им беше тръгване в 04 ч., ходене 5-6 часа до под тура, катерене и слизане пак до палатката. И все го отлагаха. Надявахме се да са добре.

Вечерта излязохме да търсим Оми и испанците за последна бира. Имаше новина – Чино /аржентинецът/ беше починал от хипотермия под Fitz Roy.

Щеше да има спасителна акция. В 23 ч. се събирахме в Red Cross -а. Тук имаше около 60 човека, готови за тръгване нагоре! 12 души вече бяха на път за Paso Superior и нагоре. А времето беше лошо и беше нощ! Определиха втора група от 12 човека, които да направят тролей по скалите между двете езера под ледника.

Новата среща беше в 8 ч. сутринта. Чакахме. Отидох до нашия хостел да взема бивачна торба за всеки случай. Като се върнах в лечебницата нямаше никой. Соте ми беше взел раницата. Качих се сам и без багаж за поне десети път по пътеката за Rio Blanco . Там видях много уморени хора – пиеха чай, хапваха, някой плачеха. Никой не говореше. Това бяха хората от първите две групи. Тръгнах към езерата De Los Tres и срещнах носилката. Видях Соте, единия испанец /другия остана с поляка в El Chalten да не е сам/ и един готин тип от Перу /Мичел/. Включих се и аз в носенето и за 4 часа бяхме на шосето, където чакаше линейката. За около 10-15 секунди, без уговорен сигнал, хората взеха да пляскат с ръце. Не като ръкопляскане, а като поздрав за тези, които помогнаха, за зора и усилията, дадени доброволно и със сърце. И почти напразно...

Край.