След месец под земята и руска Коледа Теодор Кисимов се завърна в родния Русе

След месец под земята и руска Коледа
Теодор Кисимов се завърна в родния Русе

26 дни живот във втората по дълбочина пропаст в света Снежная-Межоная-Илюзия в планината Хипста в Абхазия, два неуспешни и трети успешен опит за излизане на повърхността, празнуване на

Нова година на 1750 метра под земята,

но затова пък с торта, подаръци, дядо Мраз и дори фойерверки, почти двуседмичен преход от входа до крайната точка в пещерата. Това са само част от предизвикателствата, които за почти месец преодоля русенецът Теодор Кисимов. Два дни след завръщането си, разказвайки, той се сеща и за още нещо, и още нещо, и вероятно ще се сеща още дълго време.

Теди участва в експедиция на руснаци и украинци. Почти винаги първо го питат

„защо” и „каква беше целта” .

Снежна-Межоная-Илюзия е всъщност система от три пещери. Снежна е открита през 1971 г. Тя е изследвана в продължение на много години, за да стигнат до дъното (-1335 м) през 1981 г. През 1983 я съединяват с съседната Межоная което увеличава с 35 метра дълбочината на общата система, тъй като входа на Межоная е с 35 ме по високо разположен. През 2007 г. установяват връзка с друга пещера (Илюзия) чиито вход е разположен на най-голяма надморска височина(2400 м) и обявяват системата за втората по дълбочина в света – обща дълбочина 1753 м. и сбор на галериите около 24 км.

Целта на последната експедиция, в която участва и Теди Кисимов, е да намери продължение на пещерата в най ниската част на пропастта. Нищо такова не се е случвало в последните 27 години. На 14 декември миналата година влизат през Илюзия и

12-13 дни ходят пеша,

катерят се и се спускат по въжета, провират се през теснини, плуват и си проправят път до дъното на Снежна – до най-дълбоката точка на системата. Това е най-тежката пропастна пещера в света, вървяхме 15 километра, за сравнение най-дълбоката пещера в света, в която влязох през 2005 г., Крубер-Вороня, пътя към дъното е около 5 км и ги извървяхме за почти 9 дни, споделя Теди. Важното е, че българинът, заедно с руснаците и украинците намират продължение на пещерата, която след края на експедицията е по-дълга с близо 700 метра и малко по дълбока.

Авантюризмът е заложен в човека, е едно от обясненията, които русенецът дава за участието си и целта на експедицията. Разбира се, има и далеч по-сериозни причини – спелеологията е

наука със спортен елемент

в голяма степен, е другото обяснение. Най-високите планински върхове са вече известни, изследвани са моретата и океаните и в днешно време все повече учени обръщат поглед към недостатъчно изследваното подземно пространство, е още един аргумент.

По план хеликоптерът, който ги отвежда до входа на пещерата, трябва да ги вземе на 8 януари. След два неуспешни опита заради лошото време, членовете на експедицията са принудени да се върнат обратно в Снежная-Межоная-Илюзия. Това е най-съкрушителният за тях момент. Всички са с нагласата, че ще си отидат скоро у дома, захвърлили са калните и мокри дрехи и сега са принудени отново да ги облекат.

Чупихме замръзналите си дрехи,

за да влезем пак в тях, разказва Теди Кисимов.

На вторият ден се изкачват пак на повърхността за да видят как вали сняг на парцали. За полет на хеликоптера не може и дума да става. Прогнозата е лошото време да продължи 6 дни. Оставят един дежурен на входа, спускат се обратно и започват да пресмятат провизии, гориво за отопление и готвене. Оказва се, че имат в наличност всичко на всичко 2 литра бензин, който, при икономично ползване, ще стигне едва за 3 дни. В нашата палатка решихме да лежим, да пестим енергията си (което е свързано и с храната). Правят си по половин чаша чай с по половин лъжичка захар. Няколко часа по късно дежурният се спуска и съобщава, че времето се е прояснило. Настава радост, но и концентрация – всички бързат, за да не изпуснат момента и облаците отново да запушат хоризонта, изоставят в пещерата голяма част от багажа си. Когато са

само на 40-ина метра от изхода, той е затрупан от лавина в която попадат трима от пещерняците. За щастие всички са добре и успяват сами да се откопаят.

Разчистват снегът (по думите на Теди е „до над пояс”) облечени в мокрите от пещерата дрехи, изкопават багажа си от лавината и го пренасят до мястото където ще дойде хеликоптера. Този път полетът е успешен след 15 минути ги оставят на брега на Черно море на около 10 км от пещерата измръзнали, но щастливи, бързат към местната гара и след по-малко от половин час русенецът е вече във влака за Русия. Оттам пътят е ясен – с автобус и влак през Украйна и у дома – в Русе.