|
||||||||||
 |
||||||||||
|
||||||||||
|
|
||||||
|
Приключение в Хашемитското кралство автор: Владимир Пешев
Всяко пътешествие си има начало, а всяко начало е следствие от идея, породена от наличието на информация. И така информацията беше във вид на гидовник, а идеята се роди малко след като Тreks and Climbs in Wadi Rum попадна в ръцете на Лорда. Това беше в края на 2005 година. Реалният план беше обсъден в началото на 2007 година. Екипът ни включваше трима души (аз, Батко Здравко и Лорда). "Екскурзията" беше с продължителност 23 дена: от 25-ти октомври до 17-ти ноември. Пътуването започна със среднощен рейс до Истанбул след което продължи със самолет до столицата на Йордания - Аман. Оттам сравнително бързо се ориентирахме в обкръжаващия ни арабски свят и след последователна смяна на такси, рейс, автостоп и изминати около 350 км във вътрешността на страната замръкнахме на десетина километра от входа на националния парк "Уади Рам" Катерачният район Уади Рам се намира в пустинята. Едноименното бедуинско селище е изходна точка за всички видове авантюристични дейности, които се извършват в околността (като се започне от разходка с камили, коне и джипове в пустинята, мине се през т. нар. “скрамблинг” (лесно катерене по "бедуински" маршрути с трудност до 3-4 категория без въже) и се стигне до неколкодневен трекинг и традиционно катерене). Скалата е пясъчник. Маршрутите са предимно и само на джаджи, като само площадките на по-посещаваните турове са екипирани с цел улеснение на гидовете и техните клиенти. Линиите за катерене личат отдалече (но отблизо се губят) и минават по цепки, винкели и камини. Площадките в повечето случаи са на удобни первази. Характерно средство за осигуряване са скалните халки. Повечето от тях са "накичени" с множество ленти и въженца, избелели от външната и разноцветни от вътрешната на скалата страна. Това "стареене" е следствие от пустинния климат. Според гидовника за 18 месеца здравината на "мекия" инвентар оставен на открито пада с 60%. Като допълнение към гидовника мога да кажа, че и всички джаджи подлежат на профилактика дори след 3-4 дена ползване - муфите на карабинерите стържат и блокират заради песъчинките попаднали в тях, френдовете се разскърцват, боята по цветния инвентар се надира и той придобива многострадалчески вид, новите примки изглеждат на повече от година... Това е и причината "пазарът" в района да е силно стимулиран от заминаващите си гидове, които си спестяват мъките по почистването и предлагат всичко на безценица (е зависи и от късмета да случиш на добра оферта).
Първия ден отделихме на настаняване и проучване на района. В квартирата, където спахме, разполагахме с всички екстри на цивилизацията - кухня с газов котлон и мивка, баня с бойлер, тоалетна с маркуч...Освен нас на същото място бяха отседнали петима испански катерачи, с които впоследствие станахме голяма партия. Оставихме багажа си в стаята и излязохме да пообиколим и да добием по-ясна представа за района. Колкото повече се доближавахме до Джебел Рам, най-близкият масив до селото, толкова повече осъзнавахме, че релефът на скалата е съвкупност от скални игли и стени, разделяни от каньони с различна големина. Съответно и намирането на туровете се оказа по-сложно от очакваното. За по-добра "аклиматизация" отделихме оставащото време от деня на разходка в пустинята. Импровизирано се качихме и по един бедуински маршрут.
Дните започнаха да се точат един след друг. Туровета също... Магията на Уади Рам ни завладя. Всеки ден ни будеше молитвата, а всяка нощ заспивахме след “раздувка” с испанците (Начо, Фернандо, Ассен, Сиди и Дани). Катеренето се оказа много по-различно от това, което бяхме срещали. Много натоварващо психически, особено за водача. Престоят ни тук продължи 19 дена от които 14 бяха катерачни. Сменяхме водачеството всеки ден и по този начин всеки избираше какво му се води. Ето и имената на някои по-интересни турове, които изкачихме в близост до селото: The Beauty 200m TD; Renee Van Hasselt 300m TD; Pillar of Wisdom 450m TD; Flight of Fancy 150m 6b?; Inferno 150m 6b.
Информацията, която беше дадена в гидовника, не винаги бе изчерпателна, особено що се отнася до пътищата за слизане. В тези моменти се налагаше да импровизираме, но все пак мястото е известно с девиза: "приключенско катерене". На места слизането ставаше по бедуински маршрути, маркирани с пирамидки, а другаде - на рапели. Вторият вариант се оказа по-неподходящ. Местата откъдето се пуска рапел се характеризират с канали врязани в скалата и всеки път когато си изтегляш въжето каналът става по-дълбок. Така въжето доста бързо"дава фира". Нашите се наложи да ги бракуваме на шестия ден. По време на една от почивките посетихме крайбрежния град Акаба. Отдадохме се на плуване сред разноцветни корали и риби, дегустация на различни сладки и солени продукти. Пушене на наргиле в автентична обстановка. И не на последно място това беше моментът, в който си припомнихме вкуса на бирата. След заслужената почивка пак се заехме с катерене, но нещо не беше както преди. Прекалено много наблегнахме на спортния сектор, което ще рече: маршрути около 150м с "фиксирани" площадки и категории около 6а+:). Явно трябваше да сменим районът. Доста апетитно ни изглеждаше каньонът Бара, с турове като за нас и екстрата "лагер в пустинята". Проблемът идваше оттам, че никъде в околността няма вода, затова трябваше да изчислим добре потреблението й. Испанците също бяха запланували смяна на обстановката. Оставихме на тях да организират транспорта, поради факта, че в пазарлъците бяха по-добри от нас. Заминахме за 4 дни, като за това време успяхме да привикнем както ние с тях, така и те с нас. Нямаше ги сутрешните молитви на ходжата, но пък "вечеринките" ставаха все по-весели с всяка изминала вечер. Катеренето се оказа много по-качествено от това на Джебел Рам. Тъй като бяхме в каньон успяхме да усетим и сянка. Скалата се оказа по-стабилна и с по-малко пясъчни участъци. Нямаше много хора и съпътстващите ги шумове. Имаше и доста плячка... Маршрути, които ни харесаха: Marlin`s Wand 150m 6a; The Star of Abu Judaidah 220m ED; Honte a Vous 200m ED.
И така дните минаха неусетно. Желанието ми за катерене вече клонеше към нула, а песъчинките бяха станали неразделна част както от инвентара така и от обувките ни. Дойде 14-ти ноември и явно бе станало време да се отдадем на културни мероприятия. Пак бяхме в изходната точка - селото Уади Рам. Направихме си прощална фиеста с новите и старите обитатели на лагера: испанци, французи и австрийци. На следващия ден напълнихме раниците с цялата покъщнина и хванахме сутрешния автобус за Акаба. С нас дойде и Начо, а със Сиди и Дани щяхме да се видим в Петра. В града се отдадохме на познатите ни вече глезотии (бира, наргиле и лакомства). Разликата с предишното ни идване беше, че вече познавахме обстановката и не губихме излишно време за разглеждане. Малко преди мръкване стигнахме с автобус до Уади Муса селцето, което е изходна точка за Петра. Петра, като всяка туристическа атракция, беше пълна с чужденци от които преобладаваха испанците. Посветихме й 2 дни като аз и Лорда не останахме особено впечатлени от едно от чудесата на света, за разлика от Батко Здравко. Разделихме се с него, понеже той очевидно се кефеше, а пък ние си дадохме повечко зор и за един ден обиколихме целия район. Какво да ви кажа - гробници...
Следващата ни спирка беше Аман. Сравнявайки го с Акаба, направо ни се видя ужасен (или поне тази част от града, която видяхме). Преспахме във възможно най-евтиния хостел и на следващия ден отлетяхме за Истанбул. Там прекарахме около 7-8 часа, достатъчно време, за да усетиш контраста между една европеизираща се столица и арабския свят. Късно вечерта тръгнахме с автобус за София. Когато се качих в рейса, бях по сандали. Стюардесата ме погледна въпросително: "Ти къде си мислиш, че отиваш? В България сняг вали..." Накрая няколко думи за "спонсорите" на тази проява. Искрени благодарности на: Някои полезни връзки: |
||||||
|
||||||
| Copyright (c) 2006 Ekipirovka.com. Всички права запазени. | ||||||
|
||||||
