Европейска купа по състезателно катерене 2007 (Линц, Австрия)

автор: Спасина Недялкова

Най-накрая баща ми,Злати Марков и аз се качихме на колата и потеглихме на път към Линц/Австрия,където щеше да се проведе предпоследната Европейска купа по състезателно катерене за тази година.След около 20 часа път, рано сутринта пристигнахме в този не малък град и започнахме да търсим хотел ,в който да се настаним за следващите две вечери,които ни предстояха там.Това обаче се оказа доста трудна задача,тъй като нямахме регистрация и се наложи да ходим от хотел на хотел,търсейки свободни стаи.След като в продьлжение на няколко часа търсене не можахме да си намерим хотел решихме първо да потърсим стената,която всъщност намерихме лесно.Малко по–късно си намерихме и добар хотел ,но вече беше станало време да тръгваме за конференцията,на която е длъжен да присаства всеки представител на държава.Когато пристигнахме в залата вече имаше хора почти от всчка европейска страна,включително и отборът от САЩ,които бяха дошли специално за това състезание.Оттук става ясно колко хубави срещи се провеждат в Австрия,защото всяка година на тези кръгове идват представители от други континенти(както миналата година от Япония).Когато ни обясниха как ще се проведе састезанието взехме си стартовите номера и трагнахме кам хотела,обсъждайки как ще процедираме на следващия ден. Разгледахме стартовите списъци забелязахме ,че квотата за участници е пълна от страна на Австрия,Германия и Франция,което всъщност беше абсолютно нормално.И все пак малко се притесних,защото всеки знае,че това са състезателите,които най-често са във финалите и винаги са изключително подготвени,а аз се стремях кам по-доброто класиране.

На сутринта тръгнахме към залата,питайки се как изглежда стената,какви ще са ни квалификациите,на какво ще трябва да разчитаме повече на силата или на издръжливостта.Моят стартов номер за първата квалификация беше 19-ти.Понеже квалификациите ни бяха flash това означава,че ще изгледам както форлайфера ,така и първите 18 момичета пред мен.След като видях демонстрацията на маршрута отидох да загрявам и да се подготвя за старта в зоната.Когато стана време да стартирам погледнах отново, около 20 метровият маршрут и знаех,че мога да го изкатеря,но все пак никога не можеш да си абсолютно сигурен в себе си.Докато катерих нагоре се чувствах толкова спокойна и оравновесена и колкото по-нависоко стигах,толкова по сигурна ставах,че ще го изкача.Което всъщност стана.Но следващият ми проблем беше,че тази квалификация се оказа твърде лесна и около 20 момичета я качиха.Това означаваше,че всичко зависише от втория квалификационен маршрут.

В същото време стартовия ми номер се оказа доста неблагоприятен.Трябваше да стартирам втора,което обаче ми подсказваше само, че ще трябва да се доверя единствено на демонстриращия.Понеже много по-голямо е предимството да си с по-заден номер,защото когато стартираш след като си видял повече хора ти виждаш къде е най-трудно,къде да внимаваш и най-вече грешките на другите като по този начин избираш възможно най-добрия вариант за себе си.От друга страна лошото да си от последните е ,че ако психиката ти е по-слаба започваш да се притесняваш повече.И започват да ти се въртят различи неща из главата от сорта на "Тя,качи ,а аз дали ще успея",което допълнително те натоварва.Трудно е да се съсредоточиш в такъв момент,а точно той е ключовият.Колкото по-притеснен се чувстваш на старта,толкова по-бързо се изморяваш.Общо взето моята страатегия беше следната-за да се класирам на финал трябваше или да изкатеря маршрута до края или да достигна до достатъчно високо ниво,"да вдигна летвата" максимално ,за да може другите да се притеснят.В моя случай стана второто.Паднах малко преди финалната хватка,след което повечето не можаха да достигнат дори до там.Само онези,които бяха по-сигурни в себе си успяха да пеминат през най-трудната част на маршрута.

Така се определи финалната десятка като всички в нея бяхме общо взето с изравнени сили,а аз се наредих на трето място заедно с още 3 момичета(от Австрия,Словения и Великобритания).Всичко зависеше от финала на седващия ден.Вечерта ми беше неспокойна,пълна с притеснения,но се успокоявах с факта,че съм на финал,което беше основната м и цел.Когато се събудих на сутринта не се чувствах особено отпочинала,но трябваше да тръгваме.Стоях в зоната около два часа,излязах на оглед ,за да видя финалния си маршрут.Не бях особено доволна от това, което видях.Някак самия маршрут ми изглеждаше прекалено ясен ,без никакво замисляне.Прибрахме се отново в зоната и се приготвих за старт.Тъй като маршрута беше директен катеренето ставаше доста бързо,затова не ми се наложи да чакам много.Когато излязох пред стената всичко свърши прекалено бързо.Дори не разбрах как се изплъзнах от хватката на около 3-4 метра под финала.

Разделих се с третото място на разстояние едно пресягане за следващата хватка,а от първо или второ на 2 хватки.Но въпреки това бях доволна от себе си и се почувствах истински щастлива,излизайки на награждаването на финалистите обгърната с флага на България.